Паркинсонова болест: причини, симптоми и лечение
Описана е за първи път от J. Parkinson през 1817 г. и е едно от най-честите
невродегенеративни заболявания. Паркинсоновата болест (ПБ) обхваща около 80% от случаите с
Паркинсонов синдром, който се характеризира с три кардинални симптома – статичен тремор, хипокинезия и мускулна ригидност.
Причини
Причината за паркинсоновата болест все още не е напълно ясна, но се смята, че има връзка с генетични фактори и околната среда.
Симптомите на паркинсоновата болест включват:
Статичният тремор /тремор в покой/ е първи симптом при 70% от болните. Той е ритмичен,
изчезва при движение и сън и се засилва при стрес и тревога. По-късно обхваща цялата ръка,
евентуално крака, а след това и контралатералните крайници.
Ригидността представлява повишение на мускулния тонус в различни мускулни групи -
аксиални, флексорни, екстензорни. При изследване ригидността се проявява като съпротивление при
пасивно движение на крайниците. Това съпротивление остава постоянно по време на цялото пасивно
движение. Ригидността може да се прояви с постепенно, гладко установяващо се съпротивление, но
често се намира стъпаловидно прекъсване на постоянното съпротивление /феномен на "зъбчато
колело"/.
Брадикинезата се проявява със забавяне на движенията при извършване на различни волеви
действия. Акинезията и хипокинезията се определят като нарушение, характеризиращо се с
изключителна бедност на движенията, забавяне на започването и изпълнението на двигателния акт.
Лицето става масковидно /хипомимия/, намалява се честотата на мигането. Спонтанните движения
намаляват, загубват се нормалните жестове. Речта става хипофонична и монотонна. Погледът е
втренчен. Затруднява се писането и се променя почерка, а също така и
самообслужването /миене, обличане, сресване/. Походката е забавена, с малки крачки, като при
ходене отсъстват физиологичните синкинезии на ръцете. Наблюдават се пулсионни феномени. Ако
болният се тласне рязко напред, той залита в същата посока и започва да прави по-бързи крачки, за да
компенсира колкото е възможно наведеното напред тяло и да избегне падането. Понякога се получава
и феномен на "замръзване" /freezing/, който се характеризира с внезапно настъпваща неспособност да
се помръднат краката по време на ходене. Това състояние трае няколко секунди, след което болният
тръгва отново.
Налице е типична поза при болните от ПБ. Наблюдава се флексия на главата и трункуса.
Ръцете са прибрани към тялото и сгънати в лакътните стави.
Постуралната нестабилност е обусловена от редица фактори като загуба на постурални
рефлекси, промяна в постуралната адаптация, ригидност и акинезия.
Второстепенни симптоми се развиват при около 50% от болните. Такива са когнитивните
нарушения, депресия и разстройства на автономната нервна система. Деменция при ПБ се развива
по-късно при 20-30% от болните. Депресия се установява при около половината от пациентите.
Вегетативните симптоми са обикновено леки и се изразяват в ортостатична хипотония,
тазоворезервоарни нарушения и др.
Лечение
В момента няма лечение, което да може да излекува паркинсоновата болест. Лечението има за цел да контролира симптомите и да забави прогресията на заболяването. Лекарствата, като допаминови агонисти, инхибитори на катехоламин-метилтрансферазата (COMT) и леводопа, могат да помогнат да се подобри движението и да се намали треморът. Физическата терапия и редовната физическа активност могат също да помогнат за контрол на симптомите. В някои случаи, операцията Deep Brain Stimulation може да бъде предложена като метод за лечение на паркинсоновата болест.