Мултиплена склероза: причини, симптоми и лечение
Мултиплената (множествената) склероза /МС/ е хронично възпалително автоимунно
заболяване на ЦНС, което се характеризира с пръснати плаки на демиелинизация в бялото вещество
на главния и гръбначния мозък и астроглиоза, при относителна съхраненост на аксоните, и
пристъпно-ремитентен или прогредиентен ход на протичане.
Причини
Етиологията на МС все още е неизвестна. има хипотезата за
вирусна или автоимунна етиология, съпроводена от генетично предразположение.
Клинична картина
Двигателни разстройства. Засягането на пирамидната система се проявява с мускулна слабост и
спастичност. В началото най-често има слабост и стягане в единия или и в двата долни крайника, в
по-късните стадии се развива изразена долна спастична парапареза и по-рядко - квадрипареза При
изследване се установяват мускулна слабост с пирамидни белези – проприоцептивна
хиперрефлексия, клонуси и патологични рефлекси от групата на Бабински и Росолимо.
Мускулният тонус в паретичните крайници е спастично повишен, особено в изправено
положение.
Сетивни прояви. Те могат да бъдат възбудни /парестезии, болки/ или отпадни /хипестезия/.
Парестезиите /изтръпване, мравучкане/ са най-честите начални сетивни нарушения при МС.
Парестезиите, в зависимост от разположението на плаките, обхващат пръстите или целия крайник,
или двата крака с оформяне на сетивно ниво. Може да има парестезии в четирите крайника при плаки
в цервикалния отдел или опасващи парастезии при плаки в торакалния дял. При засягане на
спиноталамичните пътища се наблюдават термални дизестезии .
При изследване на сетивността може да се установи хипестезия по сегментен или
проводников тип, синдром на Brown-Sequard, по-подчертано засягане на епикритичната сетивност -
ставно-мускулен, позиционен, вибрационен, дискриминационен усет. Много болни съобщават за
чувство за преминаване на електричен ток през гърба и крайниците при рязко навеждане на главата
напред - т.н. симптом на Lhermitte.
Зрителни и очедвигателни нарушения. Те са начална проява на МС в 25-30% от болните.
Дължат се на засягане на аферентната зрителна система (най-често зрителния нерв и хиазмата) и на
еферентата зрителна система: супрануклеарни пътища, fasciculus longitudinalis medialis и
очедвигателни нерви.
Оптичният неврит при МС е по правило едностранен. Той, най-често /75%/ е с картина на
ретробулбарен неврит. Зрението намалява за часове или дни, понякога до пълна слепота. Налице е
орбитална болка, може да има болезненост и при движения на окото. Най-честият дефект в
зрителното поле е централният скотом.
Очедвигателните нерви се засягат по-рядко и увредата им се проявява с диплопия. Най-често
се касае за лезия на VI ЧМН, но може да е засегнат III ЧМН, и по изключение IV ЧМН. Могат да се
150
увредят и супрануклеарните очедвигателни пътища с картина на хоризонтална или вертикална
погледна пареза. Интернуклеарната офталмоплегия е изключително характерна за МС. При
хоризонтално верзионно движение се установява нарушена аддукция на ипсилатералното око (т.е. от
страната на увредата), при запазена абдукция на контралатералното око и монокуларен нистагъм в
него При конвергенция в повечето случаи не се установява патология.
Координационни нарушения. Те са резултат от засягане на малкия мозък, аферентните и
еферентни церебеларни пътища. Проявяват се със статична и локомоторна атаксия, атаксия на
крайниците с дисметрия и адиадохокинеза, интенционен тремор, скандиран говор. Походката е
атактична или спастично-атактична при характерното за МС съчетание на двигателна и
кокординационна симптоматика. При наличие на плаки в задните стълбци симптомът на Romberg е
положителен, походката силно се нарушава при изключване на зрителния контрол - спинална
атаксия. При плаки в горното малкомозъчно краче треморът е силно изразен и затруднява
целенасочените движения - треморна форма на МС. В част от болните говорът става скандиран и
недобре артикулиран. По-рядко се наблюдава съчетание на нистагъм, скандиран говор и интенционен
тремор - т.н. триада на Charcot.
Стволови прояви. Те са първа проява на заболяването в 20-30% от болните, а в хода на
болестта се наблюдават в 60-80% от тях. При плаки в мозъчния ствол се установяват разнообразни
вестибуларни, очедвигателни, пирамидни, сетивни и други симптоми (световъртеж, атаксия,
парестезии, офталмоплегия, тригеминална невралгия и др.).
Тазоворезервоарни разстройства. Те са начални прояви в 5% и по-късно се наблюдават в над
50% от болните. Най-чести са микционните нарушения - императивни позиви, полакиурия, никтурия,
инконтиненция.
Сексуалните нарушения изглежда са по-чести, отколкото се съобщават от пациентите. В над
50% от мъжете се развива импотенция с нарушение предимно на ерекцията. Намалява либидото,
изчезва оргазмът при жените.
Церебрални симптоми. Проявяват се с хемипареза, хемианопсия, корова слепота,
псевдобулбарен синдром, парциални и генерализирани епилептични пристъпи, рядко хиперкинези.
Може да има Епилептични пристъпи, Психичните нарушения и Когнитивни нарушения.
Пароксизмалните симптоми са твърде разнообразни и характерни за МС. Това са: болезнени
тонични спазми /пароксизмална дистония/; пароксизмални парестезии; тригеминална невралгия;
пароксизмална дизартрия и атаксия; пароксизмална диплопия; пароксизмална дискинезия; фациална
миокимия.
Умората е характерен симптом на МС. Описва се като чувство на физическо изтощение и
няма връзка с физическото натоварване. Тя е независим симптом и не е свързвана с налична мускулна
слабост или депресия.
Чувствителността към топлина също е характерна за МС. Всяко повишение на телесната
температура, горещата вана и други топлинни процедури влошават симптомите, особено зрението
/феномен на Uhthoff/.
Лечение
Целта на терапията е повлияване на пристъпите, забавяне на прогресията и
симптоматично лечение на отделните нарушения.Използват се следните медикаменти:
кортикостероиди (КС),
имуномодулатори,имуносупресори,
интерферони.