Мултиплена склероза: причини, симптоми и лечение

Мултиплената (множествената) склероза /МС/ е хронично възпалително автоимунно заболяване на ЦНС, което се характеризира с пръснати плаки на демиелинизация в бялото вещество на главния и гръбначния мозък и астроглиоза, при относителна съхраненост на аксоните, и пристъпно-ремитентен или прогредиентен ход на протичане.

Причини

Етиологията на МС все още е неизвестна. има хипотезата за вирусна или автоимунна етиология, съпроводена от генетично предразположение.

Клинична картина

  • Двигателни разстройства. Засягането на пирамидната система се проявява с мускулна слабост и спастичност. В началото най-често има слабост и стягане в единия или и в двата долни крайника, в по-късните стадии се развива изразена долна спастична парапареза и по-рядко - квадрипареза При изследване се установяват мускулна слабост с пирамидни белези – проприоцептивна хиперрефлексия, клонуси и патологични рефлекси от групата на Бабински и Росолимо. Мускулният тонус в паретичните крайници е спастично повишен, особено в изправено положение.
  • Сетивни прояви. Те могат да бъдат възбудни /парестезии, болки/ или отпадни /хипестезия/. Парестезиите /изтръпване, мравучкане/ са най-честите начални сетивни нарушения при МС. Парестезиите, в зависимост от разположението на плаките, обхващат пръстите или целия крайник, или двата крака с оформяне на сетивно ниво. Може да има парестезии в четирите крайника при плаки в цервикалния отдел или опасващи парастезии при плаки в торакалния дял. При засягане на спиноталамичните пътища се наблюдават термални дизестезии . При изследване на сетивността може да се установи хипестезия по сегментен или проводников тип, синдром на Brown-Sequard, по-подчертано засягане на епикритичната сетивност - ставно-мускулен, позиционен, вибрационен, дискриминационен усет. Много болни съобщават за чувство за преминаване на електричен ток през гърба и крайниците при рязко навеждане на главата напред - т.н. симптом на Lhermitte. Зрителни и очедвигателни нарушения. Те са начална проява на МС в 25-30% от болните. Дължат се на засягане на аферентната зрителна система (най-често зрителния нерв и хиазмата) и на еферентата зрителна система: супрануклеарни пътища, fasciculus longitudinalis medialis и очедвигателни нерви. Оптичният неврит при МС е по правило едностранен. Той, най-често /75%/ е с картина на ретробулбарен неврит. Зрението намалява за часове или дни, понякога до пълна слепота. Налице е орбитална болка, може да има болезненост и при движения на окото. Най-честият дефект в зрителното поле е централният скотом. Очедвигателните нерви се засягат по-рядко и увредата им се проявява с диплопия. Най-често се касае за лезия на VI ЧМН, но може да е засегнат III ЧМН, и по изключение IV ЧМН. Могат да се 150 увредят и супрануклеарните очедвигателни пътища с картина на хоризонтална или вертикална погледна пареза. Интернуклеарната офталмоплегия е изключително характерна за МС. При хоризонтално верзионно движение се установява нарушена аддукция на ипсилатералното око (т.е. от страната на увредата), при запазена абдукция на контралатералното око и монокуларен нистагъм в него При конвергенция в повечето случаи не се установява патология.
  • Координационни нарушения. Те са резултат от засягане на малкия мозък, аферентните и еферентни церебеларни пътища. Проявяват се със статична и локомоторна атаксия, атаксия на крайниците с дисметрия и адиадохокинеза, интенционен тремор, скандиран говор. Походката е атактична или спастично-атактична при характерното за МС съчетание на двигателна и кокординационна симптоматика. При наличие на плаки в задните стълбци симптомът на Romberg е положителен, походката силно се нарушава при изключване на зрителния контрол - спинална атаксия. При плаки в горното малкомозъчно краче треморът е силно изразен и затруднява целенасочените движения - треморна форма на МС. В част от болните говорът става скандиран и недобре артикулиран. По-рядко се наблюдава съчетание на нистагъм, скандиран говор и интенционен тремор - т.н. триада на Charcot.
  • Стволови прояви. Те са първа проява на заболяването в 20-30% от болните, а в хода на болестта се наблюдават в 60-80% от тях. При плаки в мозъчния ствол се установяват разнообразни вестибуларни, очедвигателни, пирамидни, сетивни и други симптоми (световъртеж, атаксия, парестезии, офталмоплегия, тригеминална невралгия и др.).
  • Тазоворезервоарни разстройства. Те са начални прояви в 5% и по-късно се наблюдават в над 50% от болните. Най-чести са микционните нарушения - императивни позиви, полакиурия, никтурия, инконтиненция.
  • Сексуалните нарушения изглежда са по-чести, отколкото се съобщават от пациентите. В над 50% от мъжете се развива импотенция с нарушение предимно на ерекцията. Намалява либидото, изчезва оргазмът при жените.
  • Церебрални симптоми. Проявяват се с хемипареза, хемианопсия, корова слепота, псевдобулбарен синдром, парциални и генерализирани епилептични пристъпи, рядко хиперкинези. Може да има Епилептични пристъпи, Психичните нарушения и Когнитивни нарушения. Пароксизмалните симптоми са твърде разнообразни и характерни за МС. Това са: болезнени тонични спазми /пароксизмална дистония/; пароксизмални парестезии; тригеминална невралгия; пароксизмална дизартрия и атаксия; пароксизмална диплопия; пароксизмална дискинезия; фациална миокимия.
  • Умората е характерен симптом на МС. Описва се като чувство на физическо изтощение и няма връзка с физическото натоварване. Тя е независим симптом и не е свързвана с налична мускулна слабост или депресия. Чувствителността към топлина също е характерна за МС. Всяко повишение на телесната температура, горещата вана и други топлинни процедури влошават симптомите, особено зрението /феномен на Uhthoff/.

    • Лечение

    Целта на терапията е повлияване на пристъпите, забавяне на прогресията и симптоматично лечение на отделните нарушения.Използват се следните медикаменти: кортикостероиди (КС), имуномодулатори,имуносупресори, интерферони.