Мигрена: причини, клинична картина и лечение

Главоболието е едно от най-често срещаните страдания, което може да бъде самостоятелно заболяване или симптом при различни органични или психични болести. Тъй като не се касае за еднородно заболяване, неговата диагноза често е трудна и се поставя предимно по субективните оплаквания на болните.

Мигрената е хронично заболяване, което се характеризира с повтарящи се пристъпи от едностранно пулсиращо главоболие, съпроводено с гадене, повръщане, фото- и фонофобия. Разделя се на две основни форми: мигрена без аура и мигрена с аура.

Причини

Мигрената е заболяване с неизяснена, вероятно мултифакторна генеза, включваща генетична предиспозиция и екзогенни и ендогенни провокиращи фактори. Ендогенни фактори са: хормонални промени, често пъти свързани с менструалния цикъл при жени, промяна в автономните функции и др. Екзогенни фактори са: промяна на времето и сезоните (по-често през пролет и есен), промяна в барометричното налягане, края на работната седмица, студ, преумора, топлина, силен шум или светлина, тютюнопушене, силни стресови ситуации, безсъние, глад, някои храни като шоколад, ядки, червено вино и др.

Клинична картина

  • Заболяването протича на пристъпи с продължителност от няколко часа до 2-3 денонощия. Честотата на пристъпите е от един до няколко месечно. При мигрена с аура, главоболието се предшества от корова или стволова неврологична симптоматика, продължаваща по-малко от един час. В 90% от случаите се касае за зрителна аура - най-често сцинтилиращи скотоми, които постепенно нарастват и се местят от центъра към периферията на зрителното поле. Аурата може да се изразява и в наличие на парестезии, хемипарези, афазии и др. Възможно е мигренозната аура да не се последва от главоболие (мигренна аура без главоболие).

    При рядката и тежко протичаща базиларна мигрена, освен зрителни нарушения могат да се наблюдават и световъртеж, тинитус, диплопия, дизартрия, атаксия и друга стволова симптоматика. При нея, симптомите на аурата са свързани с вертебробазиларната система (ствол и окципитални дялове) и никога не ангажират каротидни структури. Възможно е нарушение на съзнанието. Главоболието е много силно и ангажира окципиталната област.

    След аурата се появява мигренното главоболие, с или без светъл период между тях. По своята характеристика то е едностранно, интензивно, пулсиращо и локализирано най-често в слепоочието, с ирадиация към челната и тилна област. Усилва се при физическа активност. Главоболието се съпровожда с вегетативна симптоматика като гадене, повръщане, фото- и фонофобия.
  • За мигренен статус говорим, когато главоболието продължава повече от 72 часа, независимо от провежданата терапия. В редки случаи мигрената може да се усложни с развитие на мозъчен инфаркт с различна по-степен огнищна неврологична симптоматика.
  • Клинични варианти.

    Фамилна хемиплегична мигрена. Налице е хемипареза като мигренозна аура, която продължава повече от един час (удължена, пролонгирана аура), но по-малко от една седмица и е напълно обратима.

    Ретинална мигрена. Характеризира се с рецидивиращи монокуларни скотоми или слепота, с давност по-малко от един час, които се последват от типично мигренозно главоболие.

    Офталмоплегична мигрена. Пристъпите започват с главоболие, което може да се предхожда от аура. Няколко часа, (а може и дни) след това, се развива лезия на трети, четвърти или шести ЧМН с диплопия, а при засягане на n. oculomotorius - и птоза и евент. вътрешна офталмопареза. След прекратяване на главоболието очедвигателната симптоматика персистира около седмица, а понякога и повече.

    • Лечение

    Включва лечение на пристъпите и при необходимост медикаментозна профилактика. Необходима е и промяна в стила на живот, избягване на тригерните фактори за развитие на мигренозен пристъп (в т. ч. храни - алкохол, сирене, какао, шоколад, ядки, сок от южни плодове, консервирани храни, лекарства - Nitroglycerin и други нитропрепарати, L- dopa, Reserpin, хопогликемични средства, контрацептиви), повлияване на психичното и емоционално състояние на болните, както и някои психологични и физикални методи на лечение.

    Терапия на мигренозния пристъп трябва да се започне възможно най-рано. Използват се следните медикаменти: конвенционални аналгетични, нестероидни противовъзпалителни средства, Ergotaminum tartaricum, пресинаптични агонисти на серотониновите 5-НТ1 рецептори–триптани, антиеметици, режим на покой, в легнало положение и в помещения с намалена светлина и шум.