Епилепсия: причини, клинична картина и лечение

Епилепсиите са хронични заболявания на главния мозък с различна етиология, характеризиращи се с повтарящи се пристъпи, възникващи на базата на свръхвъзбуда (разряди) на определена популация неврони и проявяващи се с различни преходни клинични (двигателни, сетивни, автономни, психични и поведенчески) и електрофизиологични прояви. Единичните епилептични пристъпи, при липса на повторяемост не се приемат за епилепсия.

Причини

Епилепсията е мултифакторно заболяване. Касае се за генетични (идиопатични епилепсии) и придобити фактори (симптоматични епилепсии) и епилептично предразположение. Ролята им се свежда до формирането на епилептогенното огнище.

Епилептични пристъпи: клинична картина

  • Клиничната картина на епилепсията е изключително разнаообразна, като пристъпите се разделят на две основни групи – генерализирани и парциални.
  • Към генерализираните епилептични пристъпи се причисляват тонично-клоничните гърчове (Grand mal) и абсансите. За тях е характерно засягането на мозъчната кора и на двете мозъчни хемисфери, поради което именно са наречени генерализирани. Началото на генерализирания тонично-клоничен гърч е бурно с внезапна загуба на съзнание и падане, често придружено с особен вик. Обикновено този вид епилептичен пристъп се предхожда от характерна за всеки болен аура, представляваща усещане за някаква миризма, визуално усещане и т.н., но е възможно и начало без аура.

    Тонично-клоничният гърч има няколко фази:

    Първата от тях е тоничната с продължителност от около 20 секунди. В тази фаза болният е в гърч, изразяващ се в контракция на мускулите на гърба, извиване на тялото и главата като лък назад, леко свиване на ръцете и опъване на краката, дишането спира и се наблюдава цианоза. Обикновено се наблюдава изпускане по малка или голяма нужда, а е възможно и по двете, съчетано с прехапване на езика.

    След тоничната, следва клоничната фаза (30-40 секунди), характеризираща се последователни серии от еднотипни движения с крайниците – редуване на флексии и екстензии. Движенията са интензивни и между сериите се наблюдава отпускане на мускулите. Зениците са широки, нереагиращи на светлина, често има спиране на дишането и цианоза.

    Третата фаза се нарича постгърчова. През тази фаза болните постепено възстановяват съзнанието си, което става за различно време. Те са сънливи и в повечето случаи заспиват след пристъпа. Характерна за генерализирания гърч е липсата на спомен за него.

    Абсансите са кратки пристъпи (5-30 секунди), настъпващи внезапно, при които има нарушено съзнание и липса на спомен за случилото се. Болните спират да извършват дейността, с която се занимават, и фиксират погледа си. Честотата на абсансите може да достигне до 100 на ден. Могат да се провокират от хипервентилация.

  • Парциални пристъпи: При тях се наблюдава свръхвъзбуда в определена област на мозъчната кора. Разделят се на прости парциални, комплексни парциални и вторично генерализирани пристъпи.

    Прoстите парциални гърчове са разнообразни прояви, в зависимост от коровата зона, въвлечена във възбудните процеси при запазено съзнание. Могат да бъдат: сомато-моторни (с проява на неконтролируеми движения), сомато-сензорни (внезапни усещания от страна на кожата), комбинирани (сензо-моторни), пристъпи от страна на анализаторите (звукови, мирисови, зрителни, вкусови), вегетативни пристъпи (побледняване, зачервяване, сърцебиене, коремна болка и др.), вестибуларни пристъпи (чувство за пропадане, потъване и т.н.).

    При комплексните парциални пристъпи има нарушение на съзнанието с проява на моторна активност, изразяваща се в прости (мимики, жестове, мляскане, дъвкане и т.н.) или сложни движения (писане, драскане, търсене и др.). След пристъпа има временна времево-пространствена дезориентация съпроводена с възстановяване на ясното съзнание. При вторично генерализираните пристъпи, започналият като парциален (прост или комплексен) пристъп, прераства в генерализиран, обикновено тонично-клоничен гърч.

    Особено състояние при болните от епилепсия е т.нар. епилептичен статус. При него се наблюдава редуване на множество пристъпи за кратък период от време (5-6 пристъпа за час), а може и да липсва светъл период и болния да влиза в нов пристъп, след като първия е приключил. Епилептичният статус е животозастрашаващо състояние, което изисква интензивно болнично лечение.

    • Лечение

    Лечението при епилепсията трябва да почива на прецизна диагностика на специфичния епилептичен синдром и неговите прояви. Целта на лечението е: овладяване на пристъпите, премахване на психичните и психологични прояви и пълна ресоциализация на болните.

    То е комплексно и включва: фармакотерапия, психотерапия, хигиенно-диетичен режим, хирургически и други терапевтични методи. Лечението трябва да се започне само след прецизно поставена диагноза и може да започне след първия пристъп, ако той маркира безспорното начало на една епилепсия. Лечението е задължително при данни за мозъчна увреда или типични ЕЕГ прояви, или когато при нов пристъп има съществен риск за пациента.

    Лечението, с цел профилактика след черепномозъчни травми и неврохирургически операции, е дискутабилно и се прилага само след много точна преценка и определяне на риска от епилепсия. Лечението се започва задължително с монотерапия, независимо че впоследствие може да се стигне и до политерапия при някои форми. Изборът на медикамент се извършва на базата на три принципа: 1.) Най-подходящия за вида на пристъпите; 2.) Най-малко токсичния; 3.) Най-малко потискащия вигилитета и когнитивните функции. Мощността на антиепилептичния ефект и терапевтичния спектър са основни фактори при избора на АЕМ.

    Поведение и лечение на епилептичен статус. Те се изразяват в следните мерки: На мястото на инцидента - Осигуряване на дихателна проходимост; Предпазване на езика и зъбите (мек предмет между зъбите); Предпазване от аспирация (глава настрана); Предпазване от нараняване; Почистване на устата; Освобождаване от стягащи дрехи; Хоспитализиране в интензивно отделение-Евентуално интубация; Регистриране на направените АЕМ; Осигуряване на венозен път; Приложение на Diazepam 10 mg i.v. или i.m. и/или само Phenobarbital 200 mg i.m. Следи се: ЕКГ, дишане, артериално налягане; Статус (неврологичен, соматичен);